Яростна песен

В стих на ярост написах песен,

която държи тон принципно... – чудесен.

Като за модерен луд текстът е доста лесен.

Ходи и обясни, че бил съм бесен!

Вървяха двама влюбени по Витошка.

Той – влюбен, а тя – с топките му в ръка!

Подскачайки си с ведра усмивка на уста,

а той завалията – разтичаше се като по вода!

Докато не се тресна в централната верига

на нейната душевна-електрическа интрига!

Чакай, чаакай… нали каза, че ще е ведро???

Парчето, което похвали толкоз щедро!

Че защо да не е веселба?!

С пръст клонящ към среден в уста?!

Всичко е в нишка на извисена чистота,

която е обилно украсена с душевна простота!

Простота отиваща в любимата гротеска,

подчертана от анаболно изветрялата изрезка!

Един мисловно погубен (а)стероид,

засилващ един все по-евтин вид!!!